Ще взема да отворя някой хан
на кръстопътя на вселените.
Чорба ще бъркам в черния казан –

Аз съм смешно човече – не се вписах във новия ден.
Пък и той не поиска да ме храни с блажени тригуни.
Ти едва ли ще носиш нещо дребно за спомен от мен –

Като мисля за теб, в мен изригват небесни вулкани.
И рисувам слънца – идат севери, преспи и студ.
И светът е красив – мъж със белези тежки от рани,