Душа бера за сън – не мога вече.
На паяжини нощ над мен виси.
С обувките заспивам всяка вечер.

Отиде си.
И миг подир това
картината ми стана живописна –

Ние бяхме дванайсет, събрани от кол и въже.
Ние бяхме дванайсет жестоко потентни мъже.
И копаехме с яростни кирки помийния ров.