Дълго те дирих – на изток и запад.
Следвах те с птици на север – и юг.
Пътища бих – беше пътят ми грапав.

С шемета на светлината,
с вихъра на летен дъжд –
ето, иде! Тя – Жената,

Твоята песен ме вика в дъбрави,
хлътвам след тебе в бездънни гори,
чудя се – славей ли Господа слави,

Ще те намеря. Някой ден.
На дъно. Връх. В пустиня. В бездна.
От мозъка ми възпален