И тъкмо понечих да ти сторя кафе –
и излезе,
и излезе Поезията,

Отново сиротен се смъквам на кея.
И стих ти написах на пустия плаж –
ето, аз дишам, работя, живея,

Ще те разказвам някой ден,
на Господа ще те разказвам,
несвестен – градският кретен –