Стихотворението ми е публикувано в книгата „Буквар за влюбени“, ИК "Захарий Стоянов" – София, 2010, 368 стр. Три години по-късно - и във Фейсбук:
https://www.facebook.com/vlada.mladenova/posts/653956997988361
А ето в какв...

... живея си по прости правила –
що Бог е отредил, ще ми се случи,
и болчица да е, с "Добре дошла!"

... събрах ти седем кестенчета, мила, че да ти шушнат тихичко зимъс,
когато ревне зимната годзила – и няма жив човек околовръст,
четвъртото е малко наранено – от сблъсъка му с мокрия асфалт,

... живях лета на жежки сенокоси,
развлачих зими – вълна на дарак,
и пролети – с девойки светлокоси,

МААМУСТАРА, КЪФ СЪМ КАРЪК!
Цяла зима правих правих плочки, а се оказа, че жените си падат по яхти!

... будувам – и не помня откога,
което няма нищо общо с Буда,
събудя ли се, слизам на брега –

... в утрото на светла ера нещо пишех си в тефтера
и – не щеш ли! – от килера мишчица се появи,
каза ми: – Здравей! Отдавна все те гледам, без да шавна,

... печалница сиротна и безмълвна,
със шалче от проскубани листа,
с едно каскетче мушмули от хълма

Аз виждам всичко в идещия мрак,
окото ми за миг дори не мига –
в полето след препускащия влак,

Не помня през кое поредно лето,
доде през мене Времето лети,
по друмищата мъкна си торбето

... вятър брулна тишината – листопадите отвя,
скитниче без дом и плата, спря в печалните нивя,
вдигна прашна пашпалига върху гърбавия път,

За мене казват: – Ти си мъж мечта! –
но аз – нали добре съм – и се знаем,
взех днес, че купих вестник – да чета –