... из Врачанските боази, през полята с бучиниш 
тежко диша, скърца, лази влакчето към Черепиш, 
бях навярно странна птица в есенната мърчина, 

... уютна ми е есента, 
и, скрит в килерчето на мама, 
открехнал прашните врата, 

... изглежда минали са лоши хора 
през моята – и чуждите къшли, 
отсекли са ми дюлята на двора, 

 
... до ъгъла, и малко по-нататък – 
до някой следващ, по-добър живот, 

 
... Бог е навсякъде до теб –
на улицата, вкъщи, в храма,

... дали защото мъжкото ми лято 
покри го вече есенна слана, 
със себе си – в allegro moderato – 

 
Додето поглед стига, ров до ров. 
Или пръстчица рохка върху яма. 

 
... къщата, която онзи ден 
някакъв си бизнесмен я купи, 

... денка си октомврий натовари 
и потъна в мировата скръб, 
облаци – небесни катунари, 

... от твоя дом на Петото кьоше 
запомних го като на кинолента – 
саксията с дъхтящо индрише,