Не те пущам на Бога, няма да мърдаш нийде от мене – защо ти е този метох?
Аз ти нося огниво, прахан – кремъци ще ти чаткам – да ми грееш на свещите.
Не за туй ли вървях планини, не за туй ли в морета се давих &ndash...

Щеш ли да бъдеш капка от тежкия мой ноемврийски дъжд,
щеш ли да те отрия от чело, от шията си с трепереща мъжка длан,
да те гледам – и да те нося на шепата си – нашир и надлъж –