Какво чудовище мога да съм ти аз, Жена,
като имам ранена, изхлузваща се от моето тяло, броня,
и съм се залутал в най-тъмните ти пещери,

Момичето, което спи до мен,
навярно си сънува нещо хубаво –
сърна в гори, съгледала елен,

Призори гората си доспива
като плаха утринна сърна.
Светлината шава колеблива