Светулка да бях, да ти грейна из тежкия мрак,
панели да къртя, с глава да разбивам бетона,
цунами да бях, да се сривам на пустия бряг,

Не излизай – тъй рано е още – полежи си минута за мен,
нека твоята топла нощница вдига бели платна в моя ден,
да ги гледам как идат на хълми – не гърди – на вълни след вълни,