Защото невъзможно те обичам –
обичам те на нерв,
опънат вик,

Ако бях кантарджия на главната улица, щях
да те тегля безплатно – всеки ден да си мериш теглото.
Да ти казвам – момиче, яж повече зеле и грах –

Тя е силно момиче – тя въжета за моите скъсани котви плете,
тя ми лодката дърпа – по-яко дори от мъжете на пясъка,
тя чете по мистралите – и пред мене с мелтеми и бури мете,