Само вятърът хлопа на моята пътна врата.
Пътеките твои към мен са затънали в преспи.
Ако звънне съседът, му давам с буркана солта.

Да бях някой клошар или продавач на лотарийни билети,
щях да ти подаря бързоногото стадо
                                                  пробягващи януарски припеци,

                                                  
                                         Цветану Бошеву – Ламята
Дали защото Поезията е разгонената кучка на Всемира,