Гълъбче с пречупено крило
от асфалта тихичко ме гледа –
блъснато – или от колело,

Днес моят татко Петър Станков навлиза в своята 93-а година, а мама Блага стана рано - и вече реже салатката!
Честит рожден ден, тате, бъди здрав - за радост на деца, внуци и правнуци!
Обичам те!

 
... толкова съм си омръзнал, че изобщо не ми се занимава с мен самия, 
бих могъл по-успешно да изтряскам един юмрук 

... припечето ли си тича 
през смълчаните треви, 
или сенчица лисича 

... вятър тръска на полето свлечения сеновал, 
с джемпърче, назаем взето, тръгва есента на бал, 
паяк мрежичка плете си из обраните лози, 

... есента се шмугна през боаза, 
лятото избяга през глава, 
и съседът цял ден вчера ряза 

... дръж ми шапката, мила, додето си свалям обущата –
и размотавам върволиците прашни пътища
от кривите си, неделни – и безцелни мъжки крака,

 
... някой ден ще ти позволя да бъдеш свободна 
като разгонена и леко трезва пристанищна варненска курва, 

... когато те видя да палиш цигарка,
вторачена в неначесания си смартфон, си знам,
че пак ще си уредиш среща с някоя стара приятелка в събота сутринта –

... то пазеше такъв голям палат, 
и сигурно бе псе на важни хора – 
и колкото да не умре от глад, 

... моите стихотворения имат един съществен недостатък – 
доверчиви са като дечица в предучилищна възраст, 
всеки може да им издърпа ухото, да им рече: 

... няма начин да не ме забележиш – 
ние – истинските мъже, полудяваме по пълнолуние, 
никога не ходим брадясали като Брад Пит