За мене мислят, че съм куткудяк –
щом всички казват: – Ти си луд, Валери!
Пък аз от малък съм си стар глупак,

Седя и телефончето си гледам.
Кой номер беше? – помнех дни наред.
Започваше със нула, осем, седем –

...когато тялото не иска,
но мисълта все тъй си ще,
отново турям бяла ризка

Седем минути на ден
само за тебе си мисля –
в роклица лека от лен,

Додето аз, към бъдното закретал,
от думи меся своя топъл хляб,
дрогира се светът със хеви метъл,

На мене ми е смешен всеки жест,
ако от него просто няма нужда –
пред храма просякът застава в шест,

... чудя се какво не ми е в ред? –
всички викат: – Пишеш много тъжно!
А пък аз дори не съм поет.