Водата ми горчи. Люти тютюнът.
И винцето ми все лъжи мълви.
Заспивам непогален. Нецелунат.

Българската поезия е духовният Еверест на света. Само онзи, който е пил от нейните бистри и студени извори, който се е катерил по нейните балкани, гори, сипеи и скали, може да твърди, че е попадал в оная благословена земя, която цъфти, к...

Аз те търсех със свещи. С фенери.
И нощта си превърнах на ден.
И трепери сега... И трепери

На прозореца нямам завеси
и надзърне ли някой оттам,
непрекъснато пита къде си.

И каквото е речено свише от Бога за мен,
ще го мисля из нощи, в които летя из Всемира,
ако Господ реши да ме стори сибирски елен,

          Хан Кубрат е баща на историческите бакии в България.
Вместо да му даде 1300 години живот, с двоен нелсън Тангра тръшнал престарелия, болен и грохнал хан на смъртен одър. Преди да забие опашато теме в карамфилите и да замирише ...

Твоята песен ме вика в дъбрави,
хлътвам след тебе в бездънни гори,
чудя се – славей ли Господа слави,

Тъй както птицата долита
на сухец под навеса стар,
а ти я гледаш без насита –

Ако можеш, поспри насред път и ме чуй – ще говоря сега,
та нали всички ние сме словесни природом – от Господа –
да си казваме здрасти, обичам те, как си, или – ела на брега,

Не се родих – резервният играч.
Не бях кибик на масата с белота.
Въртях километражи всеки мач

Сънувам, че слизам из твоите влажни гори.
Наяве се свличам в порутени каменни щерни.
Измъквам се жив през оцъклени в студ канари.

          
           Преди 133 години дипломацията на Русия уби България.
И си го призна. Колкото това да не е по кефа на лакомниците от всички бои, десени и разцветки в нашенския (извън)парламентарен спектър, увиснали да цицат вимето н...