... нали си знаеш, че ще те намеря, където и на този свят да си – 
ще те поканя нявга на вечеря! – ще ти поръчам и добро такси, 
луната – бяла празнична конфета, над масичката наша ще гори,

 
Над смълчаните полета вият глутници от псета, 
на конкурс за мис и миска тръгна Кума Лиска. 

... посоките на този свят са пет, последната отвежда във Всемира, 
роденият със участ на поет – дори отвъд да иде! – не умира, 
събужда ни по третите петли, със Сънчо вечер води ни в горици, 

... щом неделята търкулне бавното си колело, 
ида – звезден прощъпулник, от неясно потекло,
мъкнал не една химера – скъсана торба с овес, 

... по завоите в боаза те настигнах насред път, 
ти дори здравей! – не каза, както си му е редът,
аз ти рекох добра стига, чаках дал ти Бог добро, 

... след милиони лунни нощи някой австралопитек 
може – докато се пощи, да си спомни ХХ-и век – 
Сталин, Хитлер, Хирошима, Мао, Че и Кастро Рус, 

... по покрива дъждът си рохоли 
и свлича се в ръждивите олуци, 
не веят вече рокли и поли – 

… любовта е колибри – 
я се мерне, я не, 
чаша мляко със фибри, 

 
... преминала градините на май, в купето влезе тя – Марина Влади, 
коси разпусна, сви се на кравай, но томче на Висоцки не извади,

... гарга чорли листопада с червей в кривия си клюн, 
хукнала дъждовна вада влачи снопчета ластун, 
през изгнилите стърнища с крадените си коне

 
... в Божествената глина на живота, по петолинията на смъртта
сърцето ми пулсира – светла нота – и с много обич аз ви я чета,

... когато дъжд пере ме полегато и почвам да се чудя накъде? – 
дойде ли сиромашкото ми лято? – или направо зимата дойде, 
в кандилцето си сипвам от елея, да види Бог, че влизам във снега,