... гарга чорли листопада с червей в кривия си клюн, 
хукнала дъждовна вада влачи снопчета ластун, 
през изгнилите стърнища с крадените си коне
бродят цигански пълчища в черна кал до колене, 
и във ва̀лога пропада в гнилоч родовият пън! –

нито ден дени за радост, нито иде нощ – за сън,
мракът в нощите бездънни кълца дрипи чер повой, 
вятърът – преди да съмне, вие див заупокой, 
вредом тишини – и пустош, кой ли ще те приюти?... 
Гарванът за теб се спуща – да не грачиш сам и ти.

20 ноемврий 2017 г.
гр. Варна, 18, 40 ч. 

Иска ми се да се будиш със усмивка!
Аз бих започнал своя стих така:

Черна гарга влачи тарга бира право в моя двор,
спира, грачи - Сбирай целия отбор
от доброжелателите на Валери,
готов ръцете свои да разпери
и прегърне всичко живо,
но непременно да е красиво.

Младежо, а аз така съм се наспал,
че очите ми искрят като опал.
Тук е топло, тихо, свежо - знаеш сам.
Но завали ли сняг, за нас ще е балсам.

Поздрави!
П и е р

Нямах намерение, Чичо Пепи, ама... щом си рекъл, наздраве с първата бира! :-)))
Поздрави от морето!
Чу

Гарванът е красива птица, въпрос на гледна точка.
И на мен ми се започва с първата, но работодателю не съгласен. Не знае, че е само съгласна...
:)))

А ти опитай скришно, Ник! :-)))))))))
Наздраве!
Чу

Неизчерпаем художник с думи си, Майсторе!

Благодаря ти, девойчице Иличе!
Много си мила!
Чу

Баси талантливото!!!

Казах ли ти, че си велик?

Боца бозавата ли е минала тъдява?

Ако беше бездарно, просто нямаше да бъде тук.
Благодаря.
Чу

Крайно време беше! :-)))
Чу

Естествено!
Чу