... преваля мъжкият ми юни през залеза – да си върви,
и хукват – орди диви хуни – мелтеми в острите треви, 
човек ли в туфите с тръстики се шляе, или гладно псе? – 

... болката е мярка за душа – тъй веднъж насън ми рече мама, 
адски ме боли, като греша, млъквам – и се правя, че ме няма, 
уж – на светлината съм жених, уж – пера кирливите си ризи, 

... сънувах те със роклята на джуфки
и – стори ми се, нейде – призори? –
ми купи в секънд хенда чифт обувки 

... понякога излизам на балкона и мисля си над стихналия град – 
баща ми си забрави телефона на тръгване от този скапан свят,
една реликва – черна „Motorola” със седемнайсет копчета отпред,

 
... нима и аз съм пял като авлига в жита, в дъбрави, в звездни пустоти? –
в крилете на разтворената книга, безмълвна – Вечността във мен свисти,

... престанах да сънувам революции и кървави шинели да суша,
на Седмата си пейка галя внуци с омекнала на припека душа,
с теслицата троша им някой орех – аз, мравката, помъкнала троха, 

... тръгнал съм с разгърдена душа, накъде – не знае даже мама, 
в тундри и през прерии – пеша, див маор, глух инка в Атакама, 
чепкам си сибирската мъгла – гоня си елена с триста чукчи, 

... какво е лятната трева без вятъра от юг на хълма, 
и птичата ми синева, с безмълвия бездънни пълна, 
какво са зимните гори без рев на влюбени елени, 

... две девойчици с летни кънки срещу мене през парка летяха, 
забучаха в мен буйни реки! – скрих молива с тефтера в силяха, 
и – жребец, изпръхтял пред езда, аз наострих уши и душица! – 

... най-хубава си призори в четвъртък, а подир петък идат други дни, 
започват грешни мисли да човъркат душата ми – мильо от светлини, 
ще дойдеш ли, добре ли си, къде си, ела при мен във Райските поля? – 

... когато вятърът в зори на флейтите си пак засвири 
в дълбоки пролетни гори, по урви, канари, баири, 
и щом се свие някой смок из кукувичата ми прежда,

... Бог е всъде и във всичко – сенчица и лунен лъч, 
дирижира – весел чичко! – хукналата детска глъч, 
старче, тръгнало за риба – цял ден с въдица клечи,