... в асмите необраният афуз,
напуснатите къщи покрай пътя,
раздрънканият селски автобус –

... в парка с мъртвите алеи листопадът си изгни,
чернодрешки – зимни феи, в залива пълзят вълни,
през мелтемите скрибуца празно водно колело,

Печал – и декемврийска синева.
Край пътя грачат гарги – ескадрила.
След слънцето – излъскана тава,

... толкова съм самотен, че ми иде да ти вдигна иглу
от преспите на бялата ти рокля – и да ти кажа обичам те,
непоносими са ми ледените севери от мълчания помежду ни,

... снегът ще запечата до април
пропуканите мои керемиди,
ще си изчезна – тъй недраг-немил,

Нали съм си момченце по природа,
пък и със някой лев видях се пак,
си купих тази заран – и на сгода! –

Светът е голям. Бъчвата, в която живея, ми е достатъчна. Има място за всекиго.
Наздраве!

Това са двама от моите трима синове - Петър и Иван, третият - Стефан, щрака с фотоапарата. Да са ми здрави, обичани и много успешни!
Обичам ви, момчета!
26 декемврий 2019 г. 

Извини ме, че се сгромолясвам,
вихър в топла купа със сено,
в тази Коледна нощ си прекрасна! –

Дядо Коледа мен ме отмина,
просто казано, тъй не дойде –
днес си купих във магазина

... нали изкарах Коледните пости, пък и живеем двама все сами,
при теб ще дойда тази нощ на гости – да ме гостиш със лозови сарми,
да почовъркам в белия оризец със дъх на риган, джоджен, куркума,

... ще живеем ли някога заедно? – сигурно не,
аз преминах към теб през 1000 безмълвни пустини,
по-печален от някой си Клод Моне или Едуар Мане,