... в огледалото ме гледа някакъв противен тип! –
чорлава брада в безреда, сбръчканяк по черен слип,

... не знам какво ще отнеса от този свят, като си ида, 
навярно капчица роса? – или пък бисерче от мида, 
стрък блага мащерка – или въздъх от вятъра по хълма, 

... защо не станах нявга футболист – да ритам топката на стадиона, 
сега какво? – на празния бял лист търкалям думи – камъни по склона,
на гръб изнасям всякоя от тях, защото – щом е думичка, е болка, 

Да те прегърна? 
И да помълчим?
Аз и без теб прегърнал съм вулкани.

... сякаш бебенце на пазва в златоткани пелени, 
кротко слънцето залязва – пали залезът кладни, 
през гората вятър вейва – вирва зайчето уши, 

... на пръсти стъпва утринта – Жена в омекнала пижама, 
на масата ще сложи тя кафе във каничка – за двама, 
ще ме погледне с поглед тих, загърнала косици в кърпа, 

 
... моите нощи са взривни, ала недей се плаши! –
искам те само по гривни, в облак парфюм „Givenshy”,

... неделя е – простено е от Бога човек да бъде малко по-добър, 
поседнал връз килимчето за йога – или сеяч на пролетния кър, 
безцелник, който призори се мае и рови с клечка дрипавия плаж,

... аз доживях до възрастта, в която вече мога всичко –
додето вестника чета, да дремна в парка – смешен чичко,
из пролетната светлина да тръгна, турил бяла ризка,

 
... тръска гривата си рижа изгревът над мен сърдит –
вместо стихове да нижа, връзвам чирози – сафрид,

... за мен ли сивото врабче из парка кротко чурулика, 
или морето ме влече? – връз туфи живнала тръстика,
за мен ли вейва пролетта фишу? – и рокличка ефирна, 

 
... уж, съм старче белобрадо с две къдели за мустак, 
дълго ряпа вадил – дядо! – по душица съм хлапак,