... може би се чудиш откъде съм, как се казвам, кой съм – и защо 
връхлетях в самотната ти есен върху теб – отбрулено листо, 
идвам – и си тръгвам все последен, хълтам в ледни бездни самота, 

... понякога съм толкова раним, че сигурно приличам на мушкато, 
на изфирясал в облаците дим, на залез – разпилял кервани злато, 
на малкото синигерче в ръжта, което – ужким, пее? – а писука, 

 
... от парче прочетен вестник свих си птиченце едно,
подир миг с добрите вести литнах! – слънчево петно,

 ВИЗУАЛНА ПСИХОДИАГНОСТИКА НА ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ФЕНОМЕН
Това лице е изключително ценно като илюстрация за показване пред студенти на семинарите и на упражненията по психопатология. То е с дълбоки дегенеративни характеристики: плагиоцефалия...

... когато тръгна влакът ти към Враца 
из тръните в Софийското поле, 
аз ти допих горчивата „Lavazza” 

... забрави ти за мен, дори не вдигаш – като те търся, своя телефон, 
спрях да ти пея – пролетна авлига, и всяка рима къртя – тежък стон,
и циганского лято си замина – така написа вчера вестник „Труд”,

 
... помня роклята ти фина и палтенце – кадифе,
черното фишу – коприна, тортичката ти парфе,

... щом в топлите ти югове свлече над теб студът ятата от авлиги, 
къде си, мое шеметно момче? – попитай се над мъдрите си книги,
къде са ти прекрасните лета, девойчиците светли с летни рокли? – 

... въпросите ми, може би нескромни, ги питам с чистотата на дете – 
дали с добро светът ще ме запомни? – или ще ме забрави въобще, 
нали поети сме – и все се перчим кой, всъщност, е на булката жених, 

 
Дядо Коледа добричък, 
снощи писах ти писмо – 

 
... черен котарак на двора под вихрулка дрипав сняг,
свил опашка край стобора, кротко мърда бял мустак,

 
... жената с бялото фишу си взе кафе в бистро „Love story”, 
и Мариус запя „Шу-шу!” – и сетне „Шу-шу-шу!” повтори,