... след милиони лунни нощи някой австралопитек 
може – докато се пощи, да си спомни ХХ-и век – 
Сталин, Хитлер, Хирошима, Мао, Че и Кастро Рус, 
как от ядрения климат хлябът кисели на вкус, 
в ледните сибирски тундри, след един куршум в тила, 
милиони – след секунди! – литват с ангелски крила,

век на ужас, на кошмари, дънки „Levis” и чарлстон, 
век на звездния Гагарин, Ламбо – и Ален Делон, 
Тодор Живков, Трайчо Костов, Брежнев, Тито, Горбачов – 
или – казано по-просто, век на ужас – и любов, 
бях ли в лудото ти време, мой прекрасен ХХ-и век? 
Чеша голото си теме – звезден австралопитек.

23 ноемврий 2017 г. 
гр. Варна, 22, 30 ч.

    

Човечеството е единственият животински представител на тази планета, което се унищожава между себе си.
И всичко, което се счита за здрав разум тук, кара останалата част от Вселената да настръхва от ужас. Няма тука Ленин, няма Сталин. Това е.

Да, колкото и да е отвратително, така е.
Чу

Благодаря ти.

Лека нощ, мила девойчице Иличе!
До утре! - по същото време.
Чу