... щом неделята търкулне бавното си колело, 
ида – звезден прощъпулник, от неясно потекло,
мъкнал не една химера – скъсана торба с овес, 
в своето далечно вчера, в късичкото мое днес, 
чудя се защо се нервим? – всички чезнем яко дим, 
същи шпроти във консерви! – 7 милиарда спим,

в ледените ни компютри зъзнат нашите души, 
и – какво ще стане утре, Бог един ще го реши, 
Той букета с четни ружи вдига го за други дни, 
дишай! – някому си нужен, Бог ти казва „Остани!”,
нейде – ако някой стреля, си копае смъртен ров... 
Ден за обич е! – неделя, ден за благост и любов.

26 ноемврий 2017 г. 
гр. Варна, 8, 45 ч.

 

в ледените ни компютри зъзнат нашите души,
и – какво ще стане утре, Бог един ще го реши,
Той букета с четни ружи вдига го за други дни,
дишай! – някому си нужен, Бог ти казва „Остани!”,

Днес е вторник...

И какъв е проблемът календарът да се извърти, Ведрина?
Когато съм го писал, просто е било неделя, справка - датата под стихотворението.
Чу

Да, Валюше.
Така казва Той.
Чу