... мечтая си за дребнички неща, додето скитам в дните си безцелни –
от по-добрия ъгъл на света да си разгледам миналия делник,
да купя вестник – с кеф да го чета, да му реша и тъпото судоку,

... все по-навътре в същността на зверски млъкналия камък 
дълбая с тъпите длета – и не хвърчат искри и пламък,
плющят над моя черен хляб цял ден сахарските самуми,

... лятото умря от удар точно в слънчевия сплит, 
мракът с дъх на мокра угар тръгна върху дол и рид, 
с него – тих, заупокоен, тъй протяжен дъжд валя – 

... поискай си пълнолунията, в които ме е нямало под далечната ти Луна, 
вие – светещите същества във Вселената, се разбирате по женски, без думи – 
толкова ви обичам, че – когато ви гледам, се разпадам на светлинни петна,

 
... сигурно женствеността задължава
да бъдеш перверзно прекрасна във всякое свое мъничко щение,

... слепецо, всички ние сме еднакви, с добри характеристики вървим, 
не знаеш как боли от удар с лакти в един живот без маска и без грим, 
как сън се спи след тежки два шамара? – които злият ден ти е забил, 

 
… все по-дълбоко и все по-дълбоко, сякаш нахълтвам във зла пещера,
сякаш прегазвам през мътната локва – или преброждам безмълвна гора,

... котенцето на перваза ми помаха с опашле, 
щом като ме забеляза, ми измяука ей, братле! – 
сякаш литна с парашути фрезията върху мен, 

... тази къща е без изход, в нея има само вход, 
влезеш ли, не ти се иска да излезеш цял живот, 
в нея греят минзухари, стелва дъхчета зюмбюл, 

... взех вече да изкрейзвам напоследък, и даже аз учудвам се защо, 
спрях да си пийвам вечер със съседа любимите си четири по сто, 
във две лули натъпкал сух тютюнец, кафето си да сръбвам призори,

... къде окапа твоята коса 
и яките ти мускули къде са? –
аверите ти – даже те не са