Седя и чакам пощенския гълъб.
Какво ли писъмце ще донесе?
А днес денят за размисъл е дълъг! –

Снабдих се с космодиск и наколенки,
и тръгнах – първа проба! – през града.
И полудяха всичките ми фенки! –

Вали – като че ли в Индокитай.
И аз – нали не съм софийски жител,
се метнах спешно в първия трамвай,

Когато бях във родната казарма –
войниче с манлихера на гърди,
изпрати ме, в сълзи обляна, Варна,

Момчета, да си тръгваме от тук? –
жените вече пуснаха полите.
И отлетяха с птиците на юг,

Мокра, ветровита, опустяла,
зъзне Варна в есенния дъжд.
Случва се в годината веднъж –

Не ме събуждай никога! – дори
да ти се стори, че не дишам вече.
Когато спя, вулкан из мене ври.

Наместо да ме хванат папараци, 
да ми нащракат тъпата глава,
природата ми праща тайни знаци –

Ако животът има бис,
което, всъщност, е загадка,
на моя малък внук Борис

Край мене есен в парка есенѝ –
из клоните прощален вятър свири.
Преди да паднат първите слани,

Понеже цял живот живях на чисто
със минало и бъдеще и днес,
и аз метлата яхнах отривисто! –

"Ако чакаш достатъчно дълго на брега на реката,
ще видиш труповете на враговете си да се носят по течението покрай теб."