Снощи сънувах, че ме изправят за разстрел.
Както Вапцаров в онзи ужасен тунел на столичното гарнизонно стрелбище.
Когато ме попитаха за последното ми желание, казах:

... бяла риза с черно петънце
моята съседка подари ми,
давам ти я – вика, – от сърце,

Честит рожден ден на българската поетеса Валентина Йотова!
Честито и за най-голямото литературно отличие в град Свищов – наградата "Николай Искъров", Първа награда на Националния литературен конкурс "Свищовски лозници" – 2019...

... защо изобщо някога съм бил детенцето на дядо – и на баба ми,
валмо от трън, бодили и осил, търкалям се във спомени ограбени –
пресъхна в двора старата чешма – и циганите къщата събориха,

... навярно самотяга бил е много
човечецът от варненския кей –
със гвоздейче надраскал ми е "Сбогом!",

... мотаех се край градските фонтани,
бях гладен, жаден, сам – и без пари,
видях как лудият на Варна храни

... небето просна своя сур саван,
надяна листопадът жълта грейка, 
а вятърът – надрусан наркоман, 

... Септемврий и за теб не беше Май! – 
и ти, Поете, не дочака чудо,
вървя след теб към светлия Безкрай 

... по тихичко и от смъртта навярно само мама диша –
почти деветдесет лета – мишленце в кухненската ниша,
понявга готви мусака – и, щом тавенцето изстине,

Понеже иде край на дните летни
и вехне в двора старата бреза,
изглежда, снощи някакъв несретник

22.09 22:25 - Жалейка
Автор: missana Категория: Поезия  
Прочетен: 119 Коментари: 16 Гласове: -1