Това е "поетесата" Росица Копукова, а на линка можете да прочетете специалното внимание, което й обръща професор Милена Кирова:
http://nikyniky.blog.bg/poezia/2016/03/20/za-edna-mente-poetesa-recenziia-ot-milena-kirova.1438437?reply=4869435

 

... не ми остана дявол знае колко, 
а – уж, момче бях адски окумуш, 
ще завъртя последна обиколка 

... мечтая да се озова 
на чиста някоя планета, 
където в тихата трева 

... дали защото остарявам яко 
и трайно я подкарах към стоте, 
си пийвам напоследък прясно мляко – 

... не ме очаква нищичко добро – 
и Варна не прилича на Уайкики, 
мелтемът изпълнява „Болеро” 

С четворен аксел някой ден 
декемврий ще ни изпързаля, 
връз тротоара вледенен 

... когато тръгне есента 
след лятото да си отива, 
бретонче тръсва над света 

Когато предпоследното метро 
ми глътне и последните монети, 
под лампата пред някое бистро 

... и щом наметнат първите слани 
в дъбравите ми сребърни савани, 
и аз ще хлътна в зимните си дни – 

На афишата – пич до пич! – изложба, 
но аз – нали съм тъп като галош,
заспивам със портретите на Вожда, 

... когато генералът излети, 
какво ли правят редниците в строя? – 
невям увиват своите пети