... щом хоризонтът опне черен ръб, и аз – поет със другите поети, 
примъквам сутрин изгрева на гръб и моля се със обич да ни свети, 

... не плачи, мила моя, ще ти купя китайско ветрило, 
жълти чехли с пискюли, диадема и две обечки! – 
ще те вдигна – да видиш небето от лунното било, 

... през девет – зад десетите баири, във къщата завръщам се по мрак, 
а VEF-чето на дядо все тъй свири, забравено в прегрелия контакт, 
завесите жълтеят – все тъй вехти, и вредом виснат ленти за мухи, 

 
... лятото баира превали и след мен прескунди се оттатък,
в дупките на дивите пчели почнаха кълвачите да тракат,

 
... а есента ми праща тайни знаци, пред мен забила в пясъка пети – 
морето чорли въ́лна на дараци, вълна̀та в центрофуги я върти,

... без теб си тръгна моят ден, със слънцето отвъд се свлече, 
до смърт съм вече уморен! – да те обичам отдалече, 
наместо в scype-а да мълча, и вълчи стихове да вия! – 

... сякаш че се инати денят – и не иде утрото проклето, 
безначални кръгове въртят чайките кресливи над морето,
на брега дрипясали вълни разтоварват тарги морска пяна, 

... додето преброя до три, поглеж – и моят ден отмина, 
изчезнаха ми вдън гори мъжът, живял за тристамина, 
момчето в цъфналата ръж, целунало в дъждеца Джени, 

 
... девойката с измокрената рокля, прилепнала на бялата ѝ гръд,
на пейката ми след дъжда се кротна и ме попита колко е часът,

... подаръче от мен си отнеси, и нека ти напомня за морето – 
две шепички тръстикови реси, изсъхнали в не знам кое си лето, 
кафяво водорасло – за фишу, зелено водорасло – да ти шушне,

... в света, във който всеки мъж ще иска да замръкне с тебе, 
съм дребна капка летен дъжд, потеглила след твоя гребен, 
в почуда млъкнало щурче, в тревите колчем ти преминеш, 

 
... понеже хлебецът е мек и блага! – лютата ракия, 
ме нерви Босият човек в прайм-тайма и по икиндия,