Тихо се сипе първият сняг.
Слафчо си щипе бузките пак.
Где е на двора старият пън?

Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми – бум!
Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми!
Корабче на НАТО плува по златни вълни.

Свири, хармонико, свири!
Звучи ти, песен млада!
Наш Слафчо тръгва сутрин в три

... щом Слафчо след пир полунощен самотен,
на зиг-заг се връща дома,
и – кеф! – от хладилника – гладен, сиротен –

От тихата ми стая три на два
до плажа има-няма три минути.
Вълна̀та тази нощ е ветрова –

Колко дена го били — ни дума, ни вопъл, ни стон,
и – останал без сили, Слафчо тихо излъгал: – Антон!  
С партизанска омраза Слафчо седмица после мълчал –

С бяла роза на ревера
Слафчо се закичи вчера,
втри си брилянтин в косата