Дали когато славейчето пее,
не ни говори мировата скръб?
Дори и пистолетите в музея

... сънят си няма граници – и иде,
когато нещо важно предстои –
и Времето, художникът невидим! –

Да бях избягал с вълците в гори,
в които никой да не ме намери,
или пък – под юргана скрит в зори,

Когато вятърът шумулка – зверче! – из сухата тръстика,
и твоят ден – след дъжд качулка, на припечето те повика,
додето Бог те забележи как скиташ – сам, пиян и улав,

Да вземем даденото Божем
и да го подържим в ръка –
доколкото – и както можем,

... нито ми се гледа мач, нито мач ми се играе –
все докарвам го до плач – или ринги ринги рае,
има нещо грешно в мен – подменили са ми чипа,

Живея ненатрапчиво и тъжно.
В куплетите снова като чекрък.
Ако животът е една окръжност,

Помъкнал не мотика, а тефтер
с безумно тъпи стихчета и прози,
аз – косер, закъснял за гроздобер,

 ... как иде вятър от Балкана,
как дишат сънните гори,
и как базалтът във вулкана

Далеч от мене вятърът отвея
амбициите всъде да съм пръв,
живея в проста къщица на кея –

Дали от есента – или от бриза? –
пират, нахлул при мен на абордаж,
понякога изпадам в нервна криза.

Къде се дяна белият ми кон?
И Принцовите острови къде са?
Момичето от белия балкон,