Когато първите мъгли 
развеят долните си фусти, 
и дърпа Витоша поли 

... какво е съботното утро 
без малкото чашле с кафе, 
и двете пози камасутра, 

... къде са ти момичешките рокли, 
къде ми е момчешкият парфюм? – 
приличаме със теб на мокри котки 

... когато твоите вакхически оргазми ме връхлетят – 
Лумангвета и Ниагари и Замбезита от сладка похот, 
свистящите камшици на косите ти рисуват на гръдта ми недосънувани мъже

... когато си на 17 сантиметра от непостигнатата своя Чомолунгма – 
и ти се иска да крещиш – о, Господи, това ли е върхът, 
и затова ли драпахме със лакти, колене и нокти върху матрака цяла нощ,

... аз те искам – и толкова просто 
си мечтая да бъда със теб, 
че навярно приличам на троскот, 

... когато ти обърне гръб светът, 
и нощите ти стават все по-къси, 
и хърка тютюнджийската ти гръд 

Един ден – щом ме скрият от света –
под тия тежки – двеста! – сантиметри,
сложете ми един пакет листа? –

... и ако някой ден светът 
реши, че може и без тебе, 
тръгни по дългия си път – 

... проскубаната есен е далече, 
де ли реди печален декупаж? – 
а лятото за път се стяга вече, 

Понеже вчера бе Свети Илия, 
и кефи ме домашния уют, 
прозорците – си рекох, да измия, 

Понеже съм красив и леко смугъл, 
пък съм и умен – колкото си щеш, 
защо ти трябва този Чичко Гугъл? –