... мечтая си за дребнички неща, додето скитам в дните си безцелни –
от по-добрия ъгъл на света да си разгледам миналия делник,
да купя вестник – с кеф да го чета, да му реша и тъпото судоку,
да легна на сатена през нощта – и най-подир да се наспя дълбоко,
и да осмисля целия си свят – и кой съм, дребосъчето във него? –

и Рай на стих ли вдигам, или Ад със светлите си къщички от „Лего”, 
хвърчилце да слепя на своя внук с пелюра върху две-три леки летви,
и с него да летим далеч от тук, където ни очакват дните светли,
и моят свят разсипа се на прах, а простото оказа се тъй сложно –
додето за възможното мечтах, живях в една реална невъзможност.