... лятото умря от удар точно в слънчевия сплит, 
мракът с дъх на мокра угар тръгна върху дол и рид, 
с него – тих, заупокоен, тъй протяжен дъжд валя – 
над смълчаното усое, връз печалните поля, 
три тополи – вощеници, гаснеха край моя двор,
гарвани – проклети птици, гракнаха във смесен хор,

чух през клюмналите ниви с царевичните реси – 
плачат край реката иви със разпуснати коси, 
по стобора с гнили тачки вятър тръните събра,
сетне триста оплаквачки свика в близката гора,
с крайче хлебец за понуда спрях на гърбавия рид,
лятото умря от удар право в слънчевия сплит –

черен облак метна гугла връз смълчаната лъка,
котаракът с мен се шмугна в избата на сушинка,
дъжд затрака по перваза със невидимо чукче, 
дядо Боже тихо каза: – Тръгвай си оттук, момче! – 
и додаде: – Ай, наслука! – из прииждащия мрак,
и си сипах във бърдука скоросмъртница първак,

гледах – капката се сцежда от превитата асма, 
кукувичата ми прежда се търкулна на валма, 
и във тоя миг тъй свиден всичко ми се изясни, 
ще дочакам ден – да видя идат ли щастливи дни? – 
или – все тъй ненаситни на любов и топлота, 
подир облака ще литнем някъде – накрай света.

29 януарий 2019 г.
гр. Варна, 6, 20 ч.