... взех вече да изкрейзвам напоследък, и даже аз учудвам се защо, 
спрях да си пийвам вечер със съседа любимите си четири по сто, 
във две лули натъпкал сух тютюнец, кафето си да сръбвам призори,
да чепаря на варненските буни, щом от сафрид във залива заври, 
не карам край жените, спрели в парка, развихреното свое колело,

спрях да чета Есенин, Блок, Петрарка, кво да говорим пък за Боало, 
на спирката да тичам след тролея – и да пресичам градския площад,
от ясно по е ясно, че дъртея! – и просто няма връщане назад, 
че вече свършва моето гориво, и спря да пише моят стар молив – 
какво пък? – няма нищо по-красиво от лудостта – да бъда още жив.

20 януарий 2019 г. 
гр. Варна, 20, 35 ч.