... поискай си пълнолунията, в които ме е нямало под далечната ти Луна, 
вие – светещите същества във Вселената, се разбирате по женски, без думи – 
толкова ви обичам, че – когато ви гледам, се разпадам на светлинни петна,
на космически прашинки в дългите бинтове на всички египетски мумии,
ако някой ден Бог ми рече: – Имаш пълното право на още един бърз живот, 
ще поискам от него да е по-милостив – и да го изживея бавно! – до тебе,

даже с риск – да помислиш за мен, че не си виждала по-откачен идиот, 
ще разперя криле – да те викна за полет, там – на своя прощален хребет, 
цял живот бях сеячът на твоите звездни надежди! – но било̀, каквото било̀, 
много късно при теб се явих, неповикан за храма и светлата твоя молитва,
сигурно си ме чакала да пристигна на бял кон в живота ти – или с НЛО? – 
направи си хвърчилце от моята мъчна душа – да я зърна веднъж как литва.

26 януарий 2019 г. 
гр. Варна, 19, 55 ч.