Понеже цял живот живях на чисто
със минало и бъдеще и днес,
и аз метлата яхнах отривисто! –
което ще рече – с трениран жест.

Щом заблестя под мене теракотът,
реших да сторя нещичко и за
онази – непоглеждана в живота
цял век от мен – неугледна маза.

И – ей ме, на! – щом щракна катинара,
и през дъха на гнилоч и панел
съзрях се пак – момче на тротоара! –
постигнало заветната си цел.

А паяците в древната си плетка 
заплели бяха детството ми... Ах! –
видях момчешката си тротинетка,
с която по алеите летях.

Поседнах на сандъка на баща ми,
една лула тютюнец изкадих.
И детството – след сто лета измами –
влетя на тротинетка в моя стих.

Не знам коя поредна петилетка
не бях разчиствал своята маза.
Над моята момчешка тротинетка
пророних просто глупава сълза.

то е защото си го запазил на скрито в сърцето си...
блазе всекиму, който е успял

ще дадеш ли едно кръгче с тротинетката, Чу?

Ако успееш да запазиш детето в себето си, Валюше, се живее някак си по-чисто и светло.
Благодаря.
Чу

Басма тютюнец е, Налия, ще ти натъпча в лулицата три щипки, да си кусаш! :-)))
Чу

На теб ще ти дам да обиколиш цялата Морска градина на Варна, Иличе! :-)))
Чу

Едно време в Пловдив си правехме кънки от налъми с тел отдолу и ски от дъски на бъчва, но не ни е дошло на акъла да си измайторим тротинетка. Поразучих малко историята й.
"Early scooters
Primitive scooters have been hand-made in industrial urban areas for at least 100 years."
Изненадва ме правописът. Винаги съм наричал това превозно средство ТРОТОнетка - от тротоар.
Понеже не съм имал такова чудо, разчувства ме спареният въздух на мазата с паяците по ъглите.
Дерзай, Поете. Покрай теб и ние сме щастливи!
П и е р

Да, Пиер, правописът и според мен изисква да се напише "тротонетка", но не знам защо е прието това "тротинетка".
Благодаря.
Чу