Постинг
27.04.2015 07:05 -
СПОМЕН ЗА РОДНАТА КАЗАРМА
Автор: deleted-4udovi6teto
Категория: Поезия
Прочетен: 4963 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 27.04.2015 07:10
Прочетен: 4963 Коментари: 11 Гласове:
16
Последна промяна: 27.04.2015 07:10
Когато бях във родната казарма –
войниче с манлихера на гърди,
изпрати ме, в сълзи обляна, Варна,
но не и таз, която ме роди.
Тя пееше! Тя викаше: – Момчета,
след две години чакам ви мъже! –
и две години лъсках аз лафета,
снарядите – яйца на Фаберже.
С дебела мас кубинките си мажех.
Партенките си в изворите прах.
А късите писма от мойто гадже
все повече отварях ги със страх.
Тя пишеше: – Прощавай, мило мое
момче, но аз омъжих се за друг!
И виех аз – див вятър през усое,
и плачех върху баките със лук.
Търчах върху плешивите баири
и пеех: – Горда, стара планина! –
и две лета, тръбата щом засвири,
светът не бе любов! – а бе война.
И моя спомен – зрителна измама! –
простирам върху дворното въже.
Днес армия България си няма,
но – май, че няма вече и мъже.
войниче с манлихера на гърди,
изпрати ме, в сълзи обляна, Варна,
но не и таз, която ме роди.
Тя пееше! Тя викаше: – Момчета,
след две години чакам ви мъже! –
и две години лъсках аз лафета,
снарядите – яйца на Фаберже.
С дебела мас кубинките си мажех.
Партенките си в изворите прах.
А късите писма от мойто гадже
все повече отварях ги със страх.
Тя пишеше: – Прощавай, мило мое
момче, но аз омъжих се за друг!
И виех аз – див вятър през усое,
и плачех върху баките със лук.
Търчах върху плешивите баири
и пеех: – Горда, стара планина! –
и две лета, тръбата щом засвири,
светът не бе любов! – а бе война.
И моя спомен – зрителна измама! –
простирам върху дворното въже.
Днес армия България си няма,
но – май, че няма вече и мъже.
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
Прозрение (340)
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
Прозрение (340)
Ако имах аз такива спомени,
да съм се споминал досега.
Герой си ти, щом си издържал!
П и е р
цитирайда съм се споминал досега.
Герой си ти, щом си издържал!
П и е р
pvdaskalov написа:
Ако имах аз такива спомени,
да съм се споминал досега.
Герой си ти, щом си издържал!
П и е р
да съм се споминал досега.
Герой си ти, щом си издържал!
П и е р
Да... още съм жив, Пиер.
Само дето цял живот ще си мъкна спомена за това ужасно безсмислие.
Чу
И моя спомен - зрителна измама! -
простирам върху дворното въже.
А той е за градския отпуск на гаджето - от него научих какво е лафет и че има царски болт (:-))))))))
Отпускарска седмица, Чу
nalia
цитирайпростирам върху дворното въже.
А той е за градския отпуск на гаджето - от него научих какво е лафет и че има царски болт (:-))))))))
Отпускарска седмица, Чу
nalia
nalia написа:
И моя спомен - зрителна измама! -
простирам върху дворното въже.
А той е за градския отпуск на гаджето - от него научих какво е лафет и че има царски болт (:-))))))))
Отпускарска седмица, Чу
nalia
простирам върху дворното въже.
А той е за градския отпуск на гаджето - от него научих какво е лафет и че има царски болт (:-))))))))
Отпускарска седмица, Чу
nalia
Царският болт си е движещата ос на света! Без него нищо не става! :-)))
Благодаря, Налия!
Чу
Споделям! Аплодисменти, Капитане!
цитирайЕ, поне ти си останал, пък за бъдещите - ще видим....
цитирайzemela написа:
Споделям! Аплодисменти, Капитане!
Благодаря, Земела :-)
Чу
yotovava написа:
Е, поне ти си останал, пък за бъдещите - ще видим....
Какво ли още ни предстои да видим, Валюше?
Чу
"Тя пишеше: – Прощавай, мило мое
момче, но аз омъжих се за друг!
И виех аз – див вятър през усое,
и плачех върху баките със лук. "
***
Добре, че има лук!
цитираймомче, но аз омъжих се за друг!
И виех аз – див вятър през усое,
и плачех върху баките със лук. "
***
Добре, че има лук!
sande написа:
"Тя пишеше: – Прощавай, мило мое
момче, но аз омъжих се за друг!
И виех аз – див вятър през усое,
и плачех върху баките със лук. "
***
Добре, че има лук!
момче, но аз омъжих се за друг!
И виех аз – див вятър през усое,
и плачех върху баките със лук. "
***
Добре, че има лук!
Санде, Санде... помниш ли, брате, що лук обелихме тогава? :-)))
Чу
анонимен написа:
А аз си спомням колко красив град беше Варна.
Чист, с красиви осветени булеварди и църкви, с много приятни заведения... а
сградите, повечето от които са паметници на културата, с изящна архитектура
подчертана от свежи цветове и бели орнаменти.
Беше като витрина на соца.
А днес е един много мръсен град, с опикани и прашни улици, с много просяци
и клошари пред църквите и в подлезите, с мръсни капанчета, да те е гнус
дори едно кафе да пиеш.
В момента главната и един основен булевард са в ремонт и бързат, но
дали след ремонта ще се възстанови, поне частично атмосферата на хубава Варна?
Дано да се върне блясъка на града ти, Чу! Искрено го желая!:)
Чист, с красиви осветени булеварди и църкви, с много приятни заведения... а
сградите, повечето от които са паметници на културата, с изящна архитектура
подчертана от свежи цветове и бели орнаменти.
Беше като витрина на соца.
А днес е един много мръсен град, с опикани и прашни улици, с много просяци
и клошари пред църквите и в подлезите, с мръсни капанчета, да те е гнус
дори едно кафе да пиеш.
В момента главната и един основен булевард са в ремонт и бързат, но
дали след ремонта ще се възстанови, поне частично атмосферата на хубава Варна?
Дано да се върне блясъка на града ти, Чу! Искрено го желая!:)
Благодаря!
Чу
