Един живот живеем – при това
не го живеем точно както трябва.
Но на дръвник не преклоних глава.
И не оголих тежък врат под брадва.
Не гънах чупки в кръста – не склоних
да стана властник, редом с овластени.
Покланях се единствено на стих.
И само в храм заставах на колене.
Не се родих – резервният играч.
Не бях кибик на масата с белота.
Въртях километражи всеки мач
и хвърлях яко зара във живота.
Не се пестих – и не спестих пари.
Не бях богат – по-беден и от просяк,
аз вино пих с мъжаги канари
и кръста си под бичовете носех.
И се качих на истинския връх,
на който само Господ се е качвал –
бях мисъл в песен – пях ви я до дъх –
сълза и смях – бях жертва, не палача.
Загърбих честно своя двайсти век.
С лула тютюн, праханец и огниво
бях всъщност най-щастливият човек,
защото миг живях, но бе красиво.
Над книга, над Жена – и над дете
единствено душицата си свеждах.
И всеки, който може да чете,
съзираше в очите ми надежда.
Светът край мен се правеше на глух.
Светът край мен миришеше на мухъл.
Но – силици събрах – и сетен дух! –
и пеех аз – и глухите ме чуха.
И покрив нямах – вятър го отнесе.
Когато си отида от света,
на моя гроб изпейте тази песен.
единствено душицата си свеждах.
Мноооого обичам това двустишие.
единствено душицата си свеждах.
Мноооого обичам това двустишие.
И аз.
Чу
Ей този куплет ми лега най на сърце
Не гънах чупки в кръста – не склоних
да стана властник, редом с овластени.
Покланях се единствено на стих.
И само в храм заставах на колене.
Благодаря за прочита, zemela!
Чу
777х!!!
Чу
Ей този куплет ми лега най на сърце
Не гънах чупки в кръста – не склоних
да стана властник, редом с овластени.
Покланях се единствено на стих.
И само в храм заставах на колене.
Пак ела, Фавне, винаги си добре дошъл!
Чу
" на дръвник не преклоних глава" - аз пък в живота си ПРЕД дръвник не преклоних глава, т.е. никой ДРЪВНИК не може да се похвали, че ме е принудил да го сторя...
"Не гънах чупки в кръста" - и аз така, но не зная как някои са тълкували добротата и търпението ми...
"хвърлях яко зара във живота" - виж, това не смеех (Баща ми беше шивач по професия и от него знаех, че трябва седем пъти да меря преди да срежа.)...
И аз "се качих на истинския връх", но сред научни работници, за които математиката е страшилище, не успях да го докажа, т.е.
"Светът край мен се правеше на глух."
Аз не мога, Чу, да си пожелая поетичния завършек на твоето прекрасно произведение-изповед. Иска ми се (когато му дойде времето) да се анихилирам някакси и си отида неусетно.
Поздрави!
П и е р
" на дръвник не преклоних глава" - аз пък в живота си ПРЕД дръвник не преклоних глава, т.е. никой ДРЪВНИК не може да се похвали, че ме е принудил да го сторя...
"Не гънах чупки в кръста" - и аз така, но не зная как някои са тълкували добротата и търпението ми...
"хвърлях яко зара във живота" - виж, това не смеех (Баща ми беше шивач по професия и от него знаех, че трябва седем пъти да меря преди да срежа.)...
И аз "се качих на истинския връх", но сред научни работници, за които математиката е страшилище, не успях да го докажа, т.е.
"Светът край мен се правеше на глух."
Аз не мога, Чу, да си пожелая поетичния завършек на твоето прекрасно произведение-изповед. Иска ми се (когато му дойде времето) да се анихилирам някакси и си отида неусетно.
Поздрави!
П и е р
Прекрасен читател на поезия си, Пиер, благодаря за дълбокия прочит!
Чу
Благодаря, Славея!
Чу
Има и добри Чудовища! :-)))
Благодаря.
Чу