... миналото свое си го зная, знам добре какво ми предстои,
светлото предчувствие за края го рисувам – с розови бои –
там – Отвъд, очаква ме баща ми, дълги върволици от деди,
там са смешни всички днешни драми, горести, неволи и беди,
там се вихри цял орляк авери – ще изпием пак шише мавруд,

ще ме впише в своите тефтери Господ във графата "много луд",
ще поседнем с баба ми Елена – край оджака да си помълчим,
и край мене звездната вселена ще лети с Вълшебния килим,
там и аз ще свържа двата края, вярвайте ми! – там е адски гот.
Там! – далече нейде из Безкрая, в някой много по-щастлив живот.

7 март 2020 г.
гр. Варна, 12, 00 ч.

 

Никой не се върнал от бъдещия живот да каже как е.

Утехата е, че и ние няма да се върнем, vaquero.
Чу

Дано в мир да отидем в отвъдното в последният си земен миг
и НЕ ОСЪДИТЕЛНО да застанем пред Бог , да заживеем в
Неговата светлина и да го славим по веки веков! Амин !
Мир на тебе , брате Валери !

Нека се сбъднат думите ти, ivoki, благодаря ти за тях!
Чу

Малко тъжно...Но всъщност тъгата е необходимата сол, без нея няма радост!

Мъдро казано, Палада!
Благодаря.
Чу

Много казват Господи, Господи.
Малцина не се страхуват от реалната Среща.
Парадокс.
:)))

Всички сме за нататък, Ник.
Няма страшно.
Чу

в притихнало видение на светостта...

А иначе ме обхваща някакъв ужас от случващото се в планетарен план.

Страхотно е,невероятно добро!