... от детските ми страхове до днес живея с Баба Меца – 
във близката гора – надве! – делим си хляба и медеца, 
щом падне снежният килим, и млъкнат небо, звяр и птица,
във нейната хралупа спим – прегърнати като дечица, 
понякога – за стиска сол, при нас пристига Кума Лиса – 
с прекрасен горски ореол и хитър поглед на актриса, 

и Зайко в скрежните треви, захрупал ледната тревичка, 
и Кумчо Вълчо снощи ви! – облизал лунната тавичка, 
и Катеричката бадем троши с чукче в едно хаванче, 
как искам в нашия джендем да вейне пролетта сукманче, 
в снега – със птичето перо! – да пиша думата едничка – 
Здравей, и дал ти Бог добро! – във Дядовата ръкавичка. 

5 декемврий 2017 г. 
гр. Варна, 8, 00 ч.