... май, поетът вампиряса, нито пише, нито спи,
с някой стар авер на маса пие чайче от липи, 
няма пукната стотинка, триж по-беден от преди,
в Шишковата си градинка сам на пейката седи, 
гледам как си вади хляба изпод ризката жарсе – 
делва го с квартална баба – или с уличното псе, 
сутрин смъква се на плажа и вълните си брои, 

все невписал се в пейзажа с мазни маслени бои, 
може би съвсем излишен, вперил е във нас очи? – 
глупости четем – и пишем, а поетът си мълчи, 
срича Лермонтов и Пушкин, техен верен ученик, 
уж, живее, но наужким! – ни сюблимен, ни велик,
някой ден ще си отиде – с пейката си отлетял! – 
подир изгрева сафриден вейнал своя топъл шал. 

3 декемврий 2017 г. 
гр. Варна, 13, 00 ч .