... кученцето ми – навярно? – си е куча марка псе, 
покрай мене – благодарно, цял ден се навърта все, 
подир моя чифт ботуши – за да не вечерям сам! – 
пръстите ми с радост души, сякаш дюнер ще му дам, 
аз пастет на хляб му мажа – и по пряката „Антим”
вечер слизаме на плажа – цяла нощ звезди броим, 
тича през солени пръски, рови в пясъка окоп! – 
без да е порода хъски! – в мен е влюбено до гроб, 

не признава! – щом ме пази, ни тояга, ни синджир – 
вчера щеше да го сгази зарад мене тежък ТИР, 
денем по Гезмето линка, чака кренвирша си „Кен”, 
в Шишковата ми градинка биричка си пийва с мен, 
всяка вечер проверява мейлите ми – в „АВV”! – 
вместо мен за чест и слава! – ми измисли рими две,
лахме днес на пейка в парка! – заедно – едно есе...
Ако то е куча марка, аз съм куча марка псе.

5 декемврий 2017 г. 
гр. Варна, 14, 30 ч.