... когато вятър зашуми 
в купите сечена ластуна, 
и баба опече катми 
на сач връз огън от горуна, 
и дядо иде на зиг-заг 
с бастунката от хоремага, 
ведно с прииждащия мрак 
мъгла над селото приляга, 
върху обраната асма 
врабчета гони котаракът, 
така е сладко – у дома 
да си подремна час на лакът, 
в сюрийка свлекли се овце 
да се разхлопа кочът с чана,
да пийна топло млечице, 
когато утре заран стана, 
за миг да бъда пак момче 
и с пръчка барата да тлача...

Додето баба опече 
две-три катми за мен –
на сача.