... със брадище на масури, с изветрели бири три,
халба – пълна с летни бури, фасче, дето не гори, 
седем минали любови, истинска? – май, ни една, 
сляп като къртиче, рови във тунел без светлина, 
сочат го със показалец – кофти пример е навред, 
цял ден – от зори до залез, все се прави на поет, 
уж, баща на революции, син на не един преврат, 
нито синове, ни внуци! – книгите му днес четат,

стар пройдоха и бродяга, смъкнал Седмото небе,
грабна пътната тояга – изфиряса! – дим в кюмбе, 
шалче, шапка и елече, три в едно не правят пич – 
от Валери Станков вече не остана нищо! – хич, 
но със него Дядо Боже има даже три наум! – 
и – да бъде спрян, не може със кама или куршум, 
стиска вятър на корниза, пях ли, плаках, или вих? – 
във съня ви с бяла риза влизам всяка нощ на стих.

28 ноемврий 2017 г. 
гр. Варна, 17, 30 ч.