... аз винаги съм закъснял 
на дъх от радостите твои – 
да те загърна в топъл шал
със цвят на есенни секвои, 
да те нафъскам със парфюм, 
харесах си един „Bich Moje”, 
да те почерпя със локум 
или с пелина си наложен,
надянал жълтия си кларк, 
двутактов Николаус Ото! – 
да идем в пролетния парк 
и да те возя с колелото, 
прическата ти да хвърчи 
на облаци и треволяци, 
да виждам в твоите очи! – 
самият Бог ми дава знаци, 
и – над смълчаното море 
да викам: – Боже, тя е моя! – 
и в старичкото ми сетре 
да те загърна пред прибоя, 
рисувам твоя тих овал – 
един художник твърде скромен...

Дори и малко закъснял, 
пусни ме? – в своя сън 
и спомен.

    

пази си я, Валери, едничка ти е :)))))))))))))))))))))

[quote=yotovava]пази си я, Валери, едничка ти е :)))))))))))))))))[/quot
Непременно!
Благодаря.
Чу

днес казах ли ти, че си велик :)))))))))))))

и не само велик - ти си космополитен

направо божествен :))))))))))))))))))

сигурно полигоралните цяла нощ не са спали в очакване на тази сентенция :))))))))))))

Нима в това прекрасно пространство, каквото е blog, има хора, които нищо не вдяват от изкуство? :-)))))))))))))
Чак не ми се вярва, Джем!
Чу

Пишеш, както дишаш.

И да се пенят душманите, не могат и на малкия ти пръст да стъпят.

Не познавам друг начин, Фавне, за писане на стихове.
Другото са творчески напъни.
Не са ми по терка.
Чу

Съгласен! :-))))))))
Чу

Разкошотийка е тази рисунка!

Благодаря, Илица!
Чу

Майсторско, Валерий, браво.

Ти си не само страхотен поет, но и добър слушател по чашка. Тя твоята чашка е бирена, ама някои и на това завиждат.

Наздраве, Чоски! Кажи къде да ида, че да си взема тапията за Майстор? :-))))))
Чу

С добър събеседник и мълчанието е сладко, Чоски.
Благодаря.
Чу

Толкова е истинско Маестро!

Благодаря, девойчице!
До нови срещи!
Чу

Зашеметяващо..., - освежаваща усмивка..., мммм..., нежно докосващи метафори и то майсторски подредени...!!Вече не е „Bich Moje”, а B&U...!!!

Тоя парфюм „Бич Може” може да е малко демоде, Ведрина, ама аз го помня от полякините на плажа, които го продаваха през 60-те лета на миналия век, когато бях дете. По-късно веднъж сестра ми си го купи – и тогава първица усетих как люлека ми замериса, и на всичките си гаджета сетне подарявах по едно "Бич Може". Дали заради мен, или заради парфюма, те си тръгваха - заедно или поединично, но, виж, споменчето ми е останало. Та, чак и кафе „Инка” ми се допи, нали го помниш тогавашното безкофеиново кафе? :-)))))))
Благодаря!
Чу

Чичовото, настръхнах като си помислих, че може да паднете с колелото и да потрошиш това съкровище. Не зная имаш ли право да велосипедстваш след прословутите три бири. А на този коментар не вдигай гири. Мисля ви доброто, та един ден да се хвана и ази на хорото, дай Боже като кум. И това ми идва на ум.
П и е р
ПС - А на пряпореца искам да развявам отбрани чирози, вместо заклан петел... Нещо такова ми с върти из спомените.

Чичо Пепи, няма страшно, колелото само си върви, ние само се возим, Господ върти педалите! :-)))))))))))
А на лете ще ти донеса една вързуница чирози в Калофер - и ще ги опечем на туча!
Чу

"да те загърна в топъл шал
със цвят на есенни секвои, "

Топло, топло!

Много благодаря!
До утре!
Чу