... понеже вече страшно одъртях, 
а пък не му се вижда още краят, 
започва често да ме друса страх, 
че няма в Рая и да ме познаят –
ни мама, нито някой братовчед, 
ни влюбената нявга в мен съседка, 
натам изпратих не един Поет, 
до грош изпил си банковата сметка, 
приятели, роднини – гроб до гроб, 
делили с мене не една надежда, 
и снимките им в задния ми джоб 
понякога на припека разглеждам, 
понеже предстои ми дълга нощ, 
дори съм спрял и селфи да си щракам, 
и няма да си дам и пукнат грош, 
когато някой ден потъна в мрака, 
добре си знам какъв и кой бях тук! – 
простете, че настроен съм лирично...

Натикал съм в казана за боклук 
портрета на безценната си личност.

18 февруарий 2017 г.
Задушница,
гр. София

    

като се замислиш, повече живеем със спомените май

днес казах ли ти, че пишеш първокласна поезия :)

с две думи - велик си :)

дали разбудихме полиорите, заслепени от божествената ти светлина :)))?

Нима сбъднахме всичките си мечти и надежди?
Чу

Навремето учителката ме хвалеше само в голямото междучасие, Валюше, а ти - през час! :-))))))
Чу

Тъй де, що да лъжем хората? :-))))))))
Чу

Като те гепи таласъмията, въртиш се в собствената си тъпотия, спиш на пресекулки - и се будиш късно, и цял ден се чудиш кво такова да сториш добро, че на всички да им стане лошо, ето, това е диагнозата "полигорална" шизофрения" и копуковщина.
Лека, светла и обичлива неделя, Валюше!
Чу

Браво, Майсторе.

Благодаря!
Чу

мама ли си отиде? Моите съболезнования. Спасила се е от тебе. Смелост, мърселко, още грехове ще плащаш тази година.

Дано - не му се вижда още края, на този прекрасен живот..., не една мисъл в съзнанието ни човърка и ни кара да премисляме нещата отново и отново...!!!

Жива ми е майчицата, госпожо Копукова, жива, за Ваш ужас. А аз отказвам да ви разбера, но ми е ясно защо Бог не е посадил дърво в градината ви. И Ви е ялов родовият корен - свършва с Вас и със злобата Ви. Аз грехове за плащане нямам, но Вие в най-скоро време ще плащате за всичките си простащини по мой адрес.
Останете си в цветущо здраве! :-))))))))))
Чу

Останем ли насаме с мислите си, няма мира.
Хубава и светла неделя от мен.
Чу

Брилянтен си, копаеш надълбоко в душата.

къде си вреш кривия нос?
Може ли да си толкова проста?

Обаче нали знаеш, че теб ще те стигне.

Наздраве, Валери, светла неделя от мен.

Не обръщай внимание на яловицата, тя е самотна стара мома и е изперкулясала, защото няма да има кой да й склопи очите.

"Натикал съм в казана за боклук
портрета на безценната си личност."

Ооо, чичовото, Левски не е умрял за радост на душманите, а за да можем ние да дишаме с все гърди ведро и спокойно.
Вчера, когато си писал тази запомняща се творба, бяхме с леля ти в Кауфланд и си купих тефалов тиган за палачинки - няма два пръста висок. А тази сутрин, полусъбуден, извъртях едни палачинки с цвят на манатарка, а ако не можеш да си представиш цвета, с цвят на прахан. Още ми е сито.
Сега, като четеш тези редове, чувам как преглъща твоят портрет от казана за боклук.
Аз съм дотук.
Поздрави не само за теб!
П и е р

Душата крй няма, Чоски.
И утре е ден, пътят е далечен.
Благодаря.
Чу

Копукът ще се види в чудо, обещавам ти.
Чу

Благодаря, Фавне.
Хубава вечер, и - до утре!
Чу

но да я правиш мъртва, ако е жива, си е вид яка психопатия, както и да го погледнеш. Но ти отдавна си известен, че си извън нормалните.

Има кой да се погрижи за всичките й простащини.
Чу

Чичо Пепи, честито тиганче за палачинки! :-))))))))))))
Непременно ще го "подложим" на сладки изпитания в Калофер на лете!
Чу

Много скъпо, прекалено скъпо ще Ви излезе, Копукова, да докажете, че не съм съвсем "у ред", доколкото знам, диагнозите се поставят в специализирани лечебни заведения, а не в блоговете на хората.
И този Ви коментар се прибавя към всичко, което Ви предстои да изживеете.
Ще бъде празник за душата, уверявам Ви!
Чу

жива ли е или не и ще стане ясно. Както и това - каква ти е диагнозата.

Приготвил съм Ви, Копукова, един много бавен и дълъг пържолник.
Няма друг такъв.
Дори тъпата Ви астрология не го предполага.
Чу

Чукча, след инфаркта на мама, Бог я е спасил от сина й.

За пръв път научавам от Вас, Копукова, че майка ми е получила инфаркт!
Ха-ха-ха! :-))))))))))))))))
Ще Ви я доведа за свидетел - където трябва.
Помнете ми думата!
Чу