Не знам къде отива този свят.
Не знам дали и краят му е близко.
Живея ли? Живея като в Ад,
от който няма мърдане – и изход.
И питам като луд по цели дни
през Windows-а на вашите компютри –
кой нашите надежди подмени
със светли обещания за утре?
Съседът ми зад ледната стена
панелите си рути от години.
Мечтая си за бяла тишина –
връз мене да се срутва на лавини!
И въздухът ни вече е менте.
Менте са хлябът, виното, саламът.
И – гнусни, все тъй лакоми са те! –
онези, дето цял живот ни мамят.
Тъй каза снощи даже bТV,
че още утре нов живот започва.
Ако това наричат „Се ла ви!” –
мерси, да го живеят те! – и точка.
Каква ти слава? Флагът е разпран.
Мухлясват поруганите реликви.
България – един обран бостан,
във който се търкалят празни тикви!
За съжаление.
Чу
22.08.2015 08:12
Да, тя е само една и в правото си да я изрази е единствено Поетът!
А бе... стига ми само това, че доста хора си я мислят, Селена.
Благодаря.
Чу
Да, тя е само една и в правото си да я изрази е единствено Поетът!
Поне се опитах, Мария.
Благодаря.
Чу
Не знам кой го е изрекъл това, за ненаситниците, но е хубаво.
Много благодаря!
Чу
Ама-ха!
nalia
Ама-ха!
nalia
Като ти оберат душата, мечтите и сънищата, Налия, и танк не може да те спаси.
Благодаря.
Чу
До утре
nalia
Дори и да не си си дал сметка за това...
Тези стихове са такива!
До утре
nalia
Ако е рекъл Бог, до утре!
Чу
Дори и да не си си дал сметка за това...
Тези стихове са такива!
Благодаря, elanor11, добре дошла в моя блог - и поздрав от морето!
До нови срещи!
Чу
Е, и в мълчанията си оставаш Словесница!
Чу
Другите не само са крали, но са и тъпкали...
Другите не само са крали, но са и тъпкали...
Това, за стопанина, ми звучи като народна поговорка, Стих.
Благодаря.
Чу
Благодаря, Тотке3!
Кога ще четем новото ти стихче? :-)))))))))))))
Чу