Бе гледам аз, че днеска нещо куца –
не ми върви и бирата дори.
Ще взема да си купя кон с каруца,
да обикалям Варна призори.

И да събирам – кой, каквото хвърли
от своята тераса през нощта –
без да придирям песен ли, кахър ли,
а може и семейните злата.

Найлонови торби с печал и грижи,
преглътнат смях от празното шише.
Животът ми бездруго тъй се движи –
край дворчета със дъх на индрише.

Додето мина – и градът ще светне! –
по-чист дори от Рим и от Париж.
Защо са ми богатстствата несметни?
Аз цял живот работя за престиж.

За мен ако си мислиш, мила моя,
да знаеш, че си ми приоритет! –
край къщичката твоя на завоя
ще прибера торбичката за смет.

И днес – ако изкарам десет кинта,
в мен сякаш песни пее чичопей! –
премина ли край твоята градинка,
от капрата да ти река: – Здравей!

Да премета! – това ще ми е кярът.
И чака ме напред бая народ.
Веднъж на ден минава вехтошарят,
а след това е чисто цял живот!