... лятото умря от удар точно в слънчевия сплит,
мракът с дъх на мокра угар тръгна върху дол и рид,
с него – тих, заупокоен, тъй протяжен дъжд валя –
над смълчаното усое, връз печалните поля,
три тополи – вощеници, гаснеха край моя двор,
гарвани – проклети птици, гракнаха във смесен хор,
чух през клюмналите ниви с царевичните реси –
плачат край реката иви със разпуснати коси,
по стобора с гнили тачки вятър тръните събра,
сетне триста оплаквачки свика в близката гора,
с крайче хлебец за понуда спрях на гърбавия рид,
лятото умря от удар право в слънчевия сплит –
черен облак метна гугла връз смълчаната лъка,
котаракът с мен се шмугна в избата на сушинка,
дъжд затрака по перваза със невидимо чукче,
дядо Боже тихо каза: – Тръгвай си оттук, момче! –
и додаде: – Ай, наслука! – из прииждащия мрак,
и си сипах във бърдука скоросмъртница първак,
гледах – капката се сцежда от превитата асма,
кукувичата ми прежда се търкулна на валма,
и във тоя миг тъй свиден всичко ми се изясни,
ще дочакам ден – да видя идат ли щастливи дни? –
или – все тъй ненаситни на любов и топлота,
подир облака ще литнем някъде – накрай света.
29 януарий 2019 г.
гр. Варна, 6, 20 ч.
Един Ганьо във Фриско
ВЧЕРА НА МИТИНГА НЕ ВИДЯХ НИКОЙ ОТ ТАКАН...
Благодаря, Илиана.
Чу
Благодаря, Валюше.
Чу
Да, вече - да. И всички - дори и глухите в СемьонуФФФци, го чуха. :)))))))))
Чу
Благодаря, beata.
Чу
Поезията е светлина, чедо.
Аз си я карам с кибритчето на свещи.
Благодаря.
Чу
Благодаря, Ведрина.
Чу