... полека-лека тръгва си септемврий и залезът започва да кърви,
и лятото чифт скъсани калеври след него сурка в сухите треви, 
и все по-често облакът се грочи, и – лисне ли ме чорлавият дъжд, 
по хлъзгавите тротоарни плочи плющи като с камшици сух камъш, 
ще ме оплискат с локвите бакшиши, забързани Бог знае накъде,

и хорицата – в дупките си миши – ще молят Бога пролет да даде, 
във долна кръчма – някъде по Графа, ще стелна над покривката брада, 
с кило менте мерло в една гарафа ще се наливам цяла нощ в дъжда,
и по-добре ще бъде да изчезна! – внезапен, тъй печален – и нелеп, 
от този свят – луминисцентна бездна, в която дишам цял живот без теб.

21 септемврий 2018 г.
гр. София, 20, 00 ч.