... и какво? – в неизбежния дъжд, 
който градските локви размътя, 
аз съм просто случайният мъж, 
изненадващо спрял те на пътя, 
и – додето отметнеш коси 
с онзи жест, що мъжете влудява, 
те качих в едно бързо такси – 
да изчезнем от градската врява, 
ти придърпа край мене поли – 
два-три метра прекрасни кашмири, 
и шофьорът стъклото свали, 
плю, напсува и с клаксона свири, 
нямам спомен – дали му платих, 
и бакшишът дали върна ресто? – 
но дъждът беше толкова тих, 
че – да спорим, си бе неуместно, 
вън връхлиташе дъжд на оси! – 
и нощта беше адски беззвездна...

Помня кичурче руси коси – 
и таксито, с което изчезна.

    

днес някой казвал ли ти е, че си велик :))))
😳

е ако не е, време е - велик си 😚

Това ли е цифровото изражение на паричките, дето ще ми ги пратиш, че да сготвя една Галапагоска костенурка със зеленчуци? :-)))))))))))
Чу

Време беше да се чуе нещо смислено в Блог.Бг.
Чу

Валя вече го е казала, аз само го потвърждавам :)))))))

Галапагоската костенурка като е минала, те е олигавила.
Не знам що се сетих за Лигавата Костенурка от Алиса в страната на чудесата.
Може би заради супата от костенурка. :)))))))))))))))))))

Всичко, що Валя е казала, все е вярно! :-)))))))))))
Чу

От 5 заранта ми е увиснала като вдовица за хуй в блога.
Чу

Все едно, че бях с теб на първия ред в киното!

Живот като на кино, Иличе! :-)))
Благодаря.
Чу

Редя ги с кеф, сигурно това е причината с кеф да се четат.
Който не може, се мъчи в Словото.
Благодаря, Чоски!
Чу

Сънувах, че бакшишът бях аз. Ти разбра ли защо свалих стъклото, плюх, изпсувах и клаксона надух? Не помня края на сънищата, Валери, особено когато не са мои.
Жив и здрав бъди в този кучешки студ. Ти си останал под дъжда, а май аз се разболявам. Добре че тези, дето не са погледнали дългосрочната прогноза, все пак пуснаха топлото.
Чичо ти

много, много - само руси..., - РуСо дългокосо, крапоумо...!!!

Довери се на Леля Лида, тя прави разкошен билков чай - и пази стаята, Калофер няма да ти избяга! :-)))))))
Чу

Благодаря!
Чу

Ах, как ми бягаш по тъч линията! Освен сам да си напъна мозъчето и да предположа, че съм ти завидял, дори без да поглеждам в огледалото назад... и съм се събудил.
Слушай, Валери, основният ни спор с леля ти Лида е кое е по-велико на този свят - музиката или словото. Когато разказах на карикатуриста Тодор Кузмов за какво спорим, той по соломоновски отсече, че човешките дейности са като житно поле и тук-там някой клас е избуял по-нависоко. Разбрах половинчато отговора му, но не продължих да питам...
Жив и здрав!

Спорили сте кое е първо - дали яйцето, или кокошката.
На една поляна със 777 000 маргаритки и най-хилавата има свой чар и аромат.
Аз винаги нея си късам - и си я нося до сърцето, че да я дам на любимото си момиче.
Благодаря, Чичо Пепи.
Чу

Така е казал един истински поет.

Значи, станахме двама.
Чу

Не, Връхче.
Не търси под вола теле.
Айде, бегай у лево, нямам цялото време на света, че да си говоря цял ден с теб.
Чу